Събитията преди жестоката кончината на Александър Стамболийски
Годината е 1922 година и Военния съюз, Народния сговор и Конституционния блок са твърдо решени да направи преврат срещу правителството на Български земеделски народен съюз отпред с Александър Стамболийски. Те обаче не знаят, че ще мине малко време преди нощта на 8 против 9 юни 1923 година
По-късна възстановка на срещата в дома на Иван Русев сред ръководителите на Деветоюнския прелом
Партията обаче става все по-изолирана политически поради спорове с другите – картинката е цветна: БКП (втора партия на изборите) дефинира държавното управление за фашистко и надлежно за собствен най-пръв зложелател, водачите на обичайните партии от Конституционния блок (четвърта партия на изборите) са в пандиза, Военният съюз е публично неразрешен (но продължава да обединява доста военни фигури), а на ВМРО лично държавното управление готви заличаване с Нишкото съглашение.
Разбира се, най-хубавият прелом е добре проведеният боен прелом и Военният съюз, кой различен, се заема. Офицери вършат събрания, гарнизони и се приготвят за бой; вземат участие и Вътрешна македонска революционна организация (и то как…). Пресата схваща за тази бурна всеобща организация (слухове за прелом има още през януари). Но това не стопира нищо. Цар Борис III осъжда тези дейности, само че неефикасно и на 25 май към този момент всичко е проведено – дата на действието, способи, поредност, цели, кой какво върши…
Александър Цанков
Всичко стартира (като доста други неща и до днес) в 3 часа сутринта в София. В 3:30, след удостоверение по телефона, провинцията също се задейства. В София работят Велизар Лазаров и Дамян Велчев отпред на военни елементи. Софийския гарнизон на Лазаров се бие с полицията и Оранжевата армия.
В 4:30 сутринта Велизар и Дамян идват на същинската среща от груповата фотография горе – среща, почнала към 10:00 часа предходната вечер – и споделят на всички, че преврата е сбъднат и държавното управление на Александър Стамболийски е свалено. Присъстващите в стаята са министрите на новото държавно управление, отпред с Александър Цанков. То е одобрено с декрет от Цар Борис III по обяд на 9 юни. (Всички наподобяват удовлетворени, че Българска комунистическа партия не участва)
Панорамен аспект към село Славовица
В Средна гора върху релеф от накъсана и наклонена на север плиоценска заравненост с ясно изразени заоблени хълмове, прорязани от дълбоки суходолия и оврази се намира хубавото село Славовица, вижте го. В селото зимата е мека, а лятото е топло и продължава в топла есен – особено за континенталния и преходно-континенталния климат.
Село Славовица също по този начин е на към 30 километра от Пазарджик. Проф. Иван Батаклиев твърди, че то, каквото е през днешния ден, е учредено през 17 век. Именно удобният (за овощия и зеленчуци) климат притегля заселниците, а продължителното слънцегреене е доста уместно за лозе.
Юни месец е средата на дъждовния сезон – тогава в селото нормално вали.
Деветоюнският прелом заварва Стамболийски в родната му Славовица и той не съумява да реагира изключително ловко.
След 9 септември 1944 година се появява формалното направление Българската марксическа историография, която се постанова наложително на научните среди от болшевишката тоталитарна тирания. Тази марксическа историография дефинира контрареакцията, Юнското въстание, като стихийно селско въстание в отговор на военния Деветоюнски прелом. Сега на тези дейности се гледа като на бунтове, а не въстание, заради спонтанния им хаотичен характер. В тях въпреки всичко вземат участие хиляди.
Самият Стамболийски повежда пазарджишките села към Пазарджик още незабавно на 10 юни, само че пред града се стопират, тъй като врагът е много по-многоброен. Същият ден след джука заповед от Иван Вълков, новият боен министър, капитан Иван Харлаков отпътува с група военни за Пазарджик, с цел да заловят и убият Стамболийски. Там към този момент има интервенцията с тази цел, ръководена от полковник Славейко Василев.
На 11 юни артилерията в Пазарджик открива пукотевица и Стамболийски подрежда силите му да се разпилян, с цел да не стане кървава баня. Самият той също бяга като в продължение на 3 дни се крие от село на село в опит да се добере до двореца в Кричим. На четвъртия ден обаче е предаден от 7 селяни от село Голак.
Вила музей на Александър Стамболийски в Славовица
Той е отведен назад в Пазарджик като по пътя няколко пъти селяни се пробват да го линчуват като атакуват конвоя, само че Славейко се оправя с тях. Вече в града, дружно с Харалаков си спретват свада кой да поеме Стамболийски – Славейко Василев даже е уредил специфичен трен за София, който чака. По телефона обаче се получава разпореждане той да бъде предаден на Иван Харлаков и капитанът го откарва с автомобил непосредствено във вилата му в Славовица.
Така на днешната дата през 1923 година Александър Стамболийски намира края си.
